* * *

Времето е прекрасно...студено,мрачно,навяващо тъга... след вчерашния ден още повече се пречупва всичко на което се държиш, всички чувства завърнали се с топовна сила те удрят право в сърцето и искаш да крещиш, да се мяташ като риба на сухо.... още по трудно е да не можеш да разбереш какво иска да каже човека който обичаш,намиращ се на ..километри разстояние от теб! краката ти искат да поемат на път, за да спасят една душа, едно страдащо сърце... но не знаеш вече на кой са подарени... дали още имаш ключа за тях, както те имат за теб?!.........обичам те.........да обичаш,най-прекрасното чувство, но и най-отровното, твърде късно аз вече съм отровена, и сега сърцето гърчи се в агония... сълзите в очите блестят като две звезди в мрака, и напомнят на онези топли вечери в които бяхме аз и ти, на плажа гледащи звезди... не мога да пиша повече...

What the hell am I doing here?I dont belong here!

чувствали ли сте се така, сякаш не принадлежите към тази планета, цивилизация? сякаш вървейки по улиците, хората ви гледат сякаш сте някви откачалки или извънземни? чувствате ли се "But Im a creep, Im a weirdo" както е изпято в песента? чувствате ли се така сякаш никой не ви разбира? лично аз доста често съм се чувствала така, въпреки че на външен вид не изглеждам много по различно от обикновен човек... доста често съм имала сблъсък на мнения в училище( е къде другаде ако не там, децата са най-жестоки в този си период) съучениците са ме гледали странно като са разбирали каква музика слушам, но никога не съм навеждала глава, да такава съм...не го отричам пред себе си,защо да го отричам и пред другите? по същия начин се държа и за факта че не съм изцяло българка, да наполовина съм и русначе...не съм била в Русия през съзнателния си живот, но съм толкова горда с факта че съм русначе толкова колкото съм и българче...от тук мисълта ми прескочи на друга тема!да уточня не се гордея с държавата ми! а с историята която лежи на територията на Р.България, с природата, морето, културата( не етикета, щото никога не сме имали такъв, все пак "народа на Бай Ганьо" сме хах), традициите и т.н. ... винаги съм била силна личност, но продължавам да не намирам разбиране, в моя клас винаги съм била със странното мнение, мислене и виждане, да не кажа даже и грешно, защото разбираш ли стадото се води по падаря и ако има една черна овца дето не иска да върви с останалите, тя веднага бива отделяна настрана. да ви кажа и по-хубаво! предпочитам сама сред другите, отколкото една от другите или една като всички други! интересното което е, че не съм само аз! и получава се едно малко общество от неразбрани хора, и въпреки това пак не можем да се подкрепяме! човешкия индивид е голям индивидуалист хаха whatever! пак много се отплеснах! та въпроса ми беше: какво по дяволите правя тук? понякога ми се иска да не бях се раждала защото живота на тази земя е скапан, но продължавам да го живея и да се опитвам да си го направлявам! въпреки че е трудно! но много източни учения казват, че живота не трябва да е лесен...скоро( скоро, скоро преди няколко месеца :D ) четох една книга, забравих и името( срам ме е за което) та в нея новородените деца в Тибет биват потапяни в ледените води на най-високата река, и ако детето оживее то, то е годно за трудностите които живота ще му предостави! също така богатите деца биват третирани като бедни, защото пораснат ли ще имат всичко, а бедните деца като богати, защото като пораснат няма да имат тези възможности които имат богатите и т.н. от толкова писане си изгубих нишката, за това прекъсвам хах.......

Creep

тъй като със своята необяснима тъга за другите хора, по някакъв начин винаги успявам да ги зарибя по моята музика,аватари,настроения и т.н. (не умишлено разбира се :) ) темата е Creep,песента, която слушам вече трети ден... When you were here before - беше много хубаво, живота имаше по ярки цветове, и сякаш всичко бе по красиво и по-приветливо за нас...Couldn't look you in the eye - така си беше, чувствах се като малко дете, и бузите зачервявах само от факта че ни се срещаха погледите...You're just like an angel - паднал от небето да ми покаже какво е да обичаш...Your skin makes me cry - всяко докосване беше въпрос: реален ли си?, и отговора беше да...You float like a feather - мдаа, в песента е в преносен смисъл, ама ти наистина си беше като перце хах...In a beautiful world - света с теб наистина беше красив, а сега е някак си по сив и неприветлив...And I wish I was special - както ти бе за мен...You're so fuckin special - за мен винаги ще си...But Im a creep,Im a weirdo.What the hell am I doing here?I dont belong here. - това е начина по който ме караш да се чувствам... До тук за него...интересното е че една песен я разглеждам от няколко ъгъла....I don't care if it hurts - толкова пъти са ме наранявали, различни хора дали ще е приятели или някой друг, че даже вече болката е някак си тъпа а не както първите пъти...I want to have control - над живота си, над емоциите си, над себе си...I want a perfect body - че кой не иска, само без да се стига до крайности...I want a perfect soul - някога, някъде имах, когато бях дете, но сега живота опорочава душите ни...I want you to notice - е тук вече съм прецакана, щото хората са много по заинтересовани от собствените си грижи и няма как някой да види какво ми е хах... еми тва е по тая тема...хах

фуцк хахаха

седя си на компютъра, до мен има филийка с лютеница и една лъжица на нея, и вместо да изям тази филийка аз я гледам, от очите ми се стичат сълзи а глада в стомаха ми изчезна безследно, но на края от инат ще изям филийката, няма да профукам хляба и лютеницата...ще попитате какъв е целия смисъл на тоя пост?еми смисъла се крие в това, че понякога човек се пречупва, срутва се като одарено стъкло насред пустиня от мъка... видяла съм малко,видяла съм много, видяла съм лесно,видяла съм трудно, видяла съм щастие,видяла съм и мъка, видяла съм любов,видяла съм и страдание и болка от раздяла, видяла съм приятели,видяла съм и предатели?...и пак ще попитате какво ни приказва това момиче....ами аз не съм ви бутнала в ръцете този блог,сами си преценихте какви bullshit ще четете тук! не съм последователна в мислите си,използвам блога като сламка за удавник,това ми е кошчето за душевни отпадъци...единственото спасение за обърканите ми мисли...тези от вас които продължат да ми четат постовете,предупредени сте че обичам да пиша за себе си,за моите АЗ-ове,e ще има и пъти в които ще пиша и за обикалящото ме, ама има време ;)

време беше...

...да ме посети майката муза...това ми е първия пост в този блог, другите са копнати от друг мой блог. от няколко дена ме е налегнала меланхолията за това ще ви зарибявам малко с депресарски истории... седя си удобно на неудобния ми стол(много ми е яко) единия телефон пак настойчиво ми напомня че батерията му пада, ама разбираш ли няма да го заредя щото зарядното ми е преебано и се мъча 100 часа над него докато получа желания ефект. слушам си спокойно Radiohead - Creep и си мисля за това, което сънувах...да,трудничко си е да забравиш някого, още повече ако си го обичал...ама кой го ебе какво вълнува съзнанието и душата ми, по-важно е още колко дълго ще живеем аджаба? щото тея учени твърдо са решили да ни ебат мамата... не стига че си се сдухвам от моите си глупости, ами ся се сдухах и от тая тъпня покрай този проект, чието дълго име така и не положих труда да запомня. е за тва реших повече НОВИНИ да не гледам...ем така си е, пускаш ги НОВИНАРИТЕ и те ти казват : водата поскъпна; тока също; не се притеснявайте и тази година ще спите на студено,топлофикация пак ще се гаврят с вас, да и хляба,олиото,кашкавала също влязаха в надпревара с високи цени... еби му мамата и държава и новини вече не новинари ами ДЕПРЕСАРИ ще им викам, щото само депресират средностатистическия и под средно. гражданин!
навън отново настъпва есен, дори и листата по дърветата пожълтяват, красота....

бездна

всичко е някак безнадеждно загубено, потънало в прах от самота...и сякаш не е достатъчно, че сам се измъчваш ами и останалите спомагат за това волно или не...в съзнанието ти препускат хиляди объркани мисли, коя от коя по-безсмислена, главата ти ще се пръсне...сълзите напират отчаяно да потекат, но инатливо отказваш да се поддадеш на емоции...задаваш си въпрос след въпрос, с всеки следващ отговорите все по-измъчено се показват по безкрайната пътека на Живота...обърканост,самота,тъга,безнадеждност?!отрупват душата и съзнанието ти?...всеки миг ти се струва безкрайна агония, искаш да сложиш край като изкрещиш, но знаеш че няма смисъл, защото никой не ще те чуе! искаш да затръшкаш тялото си в истерия, но какво ще постигнеш? всеки предмет пред погледа ти е заплашен да пострада, но отместваш поглед и се съсредоточаваш в нищото, гледаш празно и дишаш ускорено сякаш си бягал цял живот...успокояваш се, пускаш си нещо, дори не го слушаш, просто колкото да е там и да се отвличаш малко по-малко от различните мисли които препускат в главата ти...

има ли приятелство?

има ли приятелство? въпроса който винаги ще ме вълнува!? защо сме най-много наранявани от хората, които наричаме свои приятели? защо даваме всичко за тях, а пак се чувстваме сами? нали уж приятелите са тези с които живота ти трябва да изглежда по-поносим, по-красив, по-разнообразен и щастлив?! къде се крие грешката, в другите или в нас самите? какво ни пречи да проумеем къде се крие истината? или тя е до толкова скрита че цял живот не ще ни стигне за разкриването й?
подадох ти ръка защото те обичам, държа на теб! забрави ли онези слънчеви дни, когато деца бяхме аз и ти!?с ожулените колене, развлечените дрехи, бягахме за ръце! криехме се от опасни дракони, спасявахме принцеси, сражавахме се храбро! приказка безкрай беше живота ни тогава, прекъсвана от вика на майките ни за поредното прибиране в къщи, а на сутринта пак потъвахме в магията на детските мечти :) в света на цветна магия живяхме!
дойде ден и втори,сега в сивота тъне всичко. депресии,самота гонят ни от всички страни? а не може ли да бъдем безкрай щастливи напук на всичко и всички! да се радваме на живота в пълната му красота и цвят! :)
ето училищния звънец ще ни извика за последно в училището старо,където спомени щастливо крещят в съзнанието ни, като звънлив детски смях :) и край, напускаме училище, поемаме по пътя си, влизаме в сивата вихрушка наречена Живот : / , но живота сами си чертаем, и зависи единствено от нас какъв ще бъде той :)
не посвещавам на никой написаното, просто седнах да пиша по темата, и аз не знам защо :)

Ае нещо такова, ама не знам точно какво?!

вчера(04.05.2008) един човек(1) каза на друг човек(2) : "ае човек ти...." , а човек(2) каза : "аз не съм човек, аз съм животноо, всички сме животни". и така е мама му стара, напиваме се казваме "мане как са натрясках кат животноо", "наядох се като животно", "гладен съм като животно", "баси и животното си" и т.н. Тва ли е фактически тъжната истина, до там ли стигнахме че да не сме хора ами животни, тогава не заслужаваме да се наричаме ЧОВЕЦИ, превърнали сме се в ходещи на два крака животни - без чувства, без нужди от друго същество. единственото което ни трябва е : храна,вода,подслон и задоволяване на сексуалния нагон!
къде отидоха личностите, стойностните хора, борещите се за някаква кауза?!къде отиде любовта и състраданието, къде са добротата милосърдието? може ли да сме толкова безчувствени към самите себе си?
вчера човек(1) се беше напил до невъзможност на контролиране на крака, ръце, глава, очи, съзнание...аз бях до него 4 часа може и повече не знам, неотлъчно. притеснявах се за него, държах го, успокоявах го, успокоявах и помагах на човек(3) а хората или може би животните стояха и гледаха като лешояди на умиращо добиче, предлагаха лицемерно помощ, но всъщност искаха да гледат още от цирка който се разиграваше! доставяше им някакво извратено удоволствие да наблюдават как друг се мъчи...
на къде отива този свят? на къде е тръгнала цивилизацията? какво изобщо си въобразяваме че ще постигнем за в бъдеще? заслужаваме ли даденото от предците ни?
голяма кочина това ще е света! цивилизацията ще се раздели на стада и глутници и ще си "пасем" кротко от "лайната" които оставихме след себе си! интересното е че нищо не си въобразяваме, просто сме си вдигнали носа прекалено високо и не виждаме шибаната реалност в пълната и колоритност, и не ни ебе кво ще стане утре или след 5,10,20 години... незаслужено лакомеем над завещаното ни от човеците на изминали епохи, радваме се на вече готовото и не ни интересува как, защо и кога?!
истината-реалността са дълбоко болезнени, но се надявам да има повече хора които да я виждат, да не си затварят очите за нея!