* * *

Времето е прекрасно...студено,мрачно,навяващо тъга... след вчерашния ден още повече се пречупва всичко на което се държиш, всички чувства завърнали се с топовна сила те удрят право в сърцето и искаш да крещиш, да се мяташ като риба на сухо.... още по трудно е да не можеш да разбереш какво иска да каже човека който обичаш,намиращ се на ..километри разстояние от теб! краката ти искат да поемат на път, за да спасят една душа, едно страдащо сърце... но не знаеш вече на кой са подарени... дали още имаш ключа за тях, както те имат за теб?!.........обичам те.........да обичаш,най-прекрасното чувство, но и най-отровното, твърде късно аз вече съм отровена, и сега сърцето гърчи се в агония... сълзите в очите блестят като две звезди в мрака, и напомнят на онези топли вечери в които бяхме аз и ти, на плажа гледащи звезди... не мога да пиша повече...