четвъртък, 11 септември 2008 г.
фуцк хахаха
седя си на компютъра, до мен има филийка с лютеница и една лъжица на нея, и вместо да изям тази филийка аз я гледам, от очите ми се стичат сълзи а глада в стомаха ми изчезна безследно, но на края от инат ще изям филийката, няма да профукам хляба и лютеницата...ще попитате какъв е целия смисъл на тоя пост?еми смисъла се крие в това, че понякога човек се пречупва, срутва се като одарено стъкло насред пустиня от мъка... видяла съм малко,видяла съм много, видяла съм лесно,видяла съм трудно, видяла съм щастие,видяла съм и мъка, видяла съм любов,видяла съм и страдание и болка от раздяла, видяла съм приятели,видяла съм и предатели?...и пак ще попитате какво ни приказва това момиче....ами аз не съм ви бутнала в ръцете този блог,сами си преценихте какви bullshit ще четете тук! не съм последователна в мислите си,използвам блога като сламка за удавник,това ми е кошчето за душевни отпадъци...единственото спасение за обърканите ми мисли...тези от вас които продължат да ми четат постовете,предупредени сте че обичам да пиша за себе си,за моите АЗ-ове,e ще има и пъти в които ще пиша и за обикалящото ме, ама има време ;)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
страхотен пост! за разлика от повечето хора си признаваш за какво иде реч. иначе относно сълзите, които ти пречат да си изядеш филийката с лютеница, я ги разкарай! не обичам тъгата, депресията. само веднъж ме е налягала непоносима тъга (мен, вечният оптимист), не е приятно, ако мога да се изразя така. но животът е за живеене, не за страдане. всеки си прави личния избор как да го живее, ако това е твоя - ок. пий чай от жълт кантарион ;)
трогната съм от "страхотен пост!" дае аз...ще ми мине :)
Dobro vavejdane indeed :) a otnosno tagata vseki si q ima malko ili mn nomerat e da ne misli6 za neq a nai dobre ako ima nqkoi da te razseiva ot neq :)Kateto e prava sami pravim izborite si =]
Публикуване на коментар