петък, 12 септември 2008 г.
What the hell am I doing here?I dont belong here!
чувствали ли сте се така, сякаш не принадлежите към тази планета, цивилизация? сякаш вървейки по улиците, хората ви гледат сякаш сте някви откачалки или извънземни? чувствате ли се "But Im a creep, Im a weirdo" както е изпято в песента? чувствате ли се така сякаш никой не ви разбира? лично аз доста често съм се чувствала така, въпреки че на външен вид не изглеждам много по различно от обикновен човек... доста често съм имала сблъсък на мнения в училище( е къде другаде ако не там, децата са най-жестоки в този си период) съучениците са ме гледали странно като са разбирали каква музика слушам, но никога не съм навеждала глава, да такава съм...не го отричам пред себе си,защо да го отричам и пред другите? по същия начин се държа и за факта че не съм изцяло българка, да наполовина съм и русначе...не съм била в Русия през съзнателния си живот, но съм толкова горда с факта че съм русначе толкова колкото съм и българче...от тук мисълта ми прескочи на друга тема!да уточня не се гордея с държавата ми! а с историята която лежи на територията на Р.България, с природата, морето, културата( не етикета, щото никога не сме имали такъв, все пак "народа на Бай Ганьо" сме хах), традициите и т.н. ... винаги съм била силна личност, но продължавам да не намирам разбиране, в моя клас винаги съм била със странното мнение, мислене и виждане, да не кажа даже и грешно, защото разбираш ли стадото се води по падаря и ако има една черна овца дето не иска да върви с останалите, тя веднага бива отделяна настрана. да ви кажа и по-хубаво! предпочитам сама сред другите, отколкото една от другите или една като всички други! интересното което е, че не съм само аз! и получава се едно малко общество от неразбрани хора, и въпреки това пак не можем да се подкрепяме! човешкия индивид е голям индивидуалист хаха whatever! пак много се отплеснах! та въпроса ми беше: какво по дяволите правя тук? понякога ми се иска да не бях се раждала защото живота на тази земя е скапан, но продължавам да го живея и да се опитвам да си го направлявам! въпреки че е трудно! но много източни учения казват, че живота не трябва да е лесен...скоро( скоро, скоро преди няколко месеца :D ) четох една книга, забравих и името( срам ме е за което) та в нея новородените деца в Тибет биват потапяни в ледените води на най-високата река, и ако детето оживее то, то е годно за трудностите които живота ще му предостави! също така богатите деца биват третирани като бедни, защото пораснат ли ще имат всичко, а бедните деца като богати, защото като пораснат няма да имат тези възможности които имат богатите и т.н. от толкова писане си изгубих нишката, за това прекъсвам хах.......
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар