от доста време не съм писала...чудя се за какво да пиша сега...
ами ще ви зарибявам с тъпня, после може и да ми дойде някое по велика мисъл. :D
слушам Lacuna Coil - Within me и ми става някакво меланхолично, навънка времето е студено точно както аз го обичам...дърветата самотно се полюшват от студения вятър. мисля си какъв късмет има човек да е на топло,облечен,нахранен и всички нужди са му задоволени и пак не е доволен! защо човешкото същество никога не е доволно? ето че е есен любимия ми сезон, а защо така ми липсва лятото, защо изпитвам неутолим глад за промяна? така жадувана промяна...къде е?
самота,тъга,обърканост,безразличие,меланхолия,пропадощо в черна бездна съзнание?!
къде отиде светлината от красотата на живота? трябва ли пак да се погребваме в себе си за да успокоим болката?