понеделник, 17 ноември 2008 г.

из дневниците на един луд

Ето часът е 10:10pm и аз съм на компа,мисля си колко жалко е всичко,да си в състояние на безсилие и да няма на кой да кажеш,а всички "уж са ти приятели" а някак си бягат от теб...и ето отново -сам- ти се чудиш какво да правиш?!
хах(сега се усмихвам) мисля си колко емо-вски изглежда цялата тази ситуация!един неразбран човек(според него си),който сякаш е сам-самичък на цялата планета земя и няма кой да го подкрепи.....пфу
тва не съм аз,аз бях щастлива някога,можех да се усмихвам....кого ли залъгвам,правейки преглед на краткия си живот разбирам че единствения приятел който съм имала съм била сама на себе си(колко шизофренично прозвуча)
изключително много се радвам на хора които са позитивни,защото и аз тайничко се стремя към тяхното щастие,и сякаш от срам не си го признавам...завиждам,но благородно...животите им изглеждат толкова прости,съзнанията им са толкова необременени...
само аз ли го виждам така,заблуждавам ли се,или в безкрайно дългото си нещастие виждам всичко наоколо безумно щастливо,някак приповдигнато,дори нереално...и сякаш аз "горката","изстрадалата" един вид "наказана" не мога да получа това щастие...
къде се крие истината всъщност?сами ли си вредим,или другите ни задушават...
при мен е и двете.....
1•заблуждавам се жестоко(понякога), че само на мен не ми е идеално
2•задушават ме хората които ми пречат да се усмихна,сякаш правя нещо нередно и срамно...
задушават ме родителите ми които ми мислят само доброто,и донякъде ми налагат граници и не ми позволяват да живея...исками се да пътувам,да мога да отида по всяко време където и да било(в BG) в такива моменти ми се ще да бяха хипита :) хах,щеше да е прекрасно...родители без граници,с голямо доверие(което мисля заслужавам)
иска ми се и човека който така жестоко ми взе сърцето :D да беше до мен...но може би така е най-добре!живеем в свои светове и никога не ще разберем един друг...
душата на човек е толкова жива...
страда,радва се,жадува!
толкова човешко,щеше да е по-добре да сме роботи,прости ламаринки without feelings...
-колко е часа? -6:30 Маги!Слънцето току що изгря! -всичко залезе според мен,дойде края на началото!*

3 коментара:

Maggie каза...

много силен пост според мен, ако поработиш още върху него ще е идеално!(като няма кой друг да ми пиеше коментари,ще си ги пиша сама /freak)

Анонимен каза...

невероятен пост. слънцето е изгряло, не е дошло началото на края, девойко ...

Анонимен каза...

и бтв не е необходима преработка, супер си е така. няма нищо друго както написаното спонтанно, защото е най-чисто. лично мое мнение