Всичко е прекрасно,всичко е красиво,приятелите ми са до мен,любовта на живота ми е до мен,обичам родителите си :) Слънцето грее, цветята разцъфват,небето е безоблачно,хората са дружелюбни....
Сън...сънувам...сънища...
Събуждам се....
Нещо не е наред какво става?
Закусвам,обличам се и излизам...усмихната вървя към даскало....Какво става?Защо всички са намръщени?
Приятели?Защо ми обръщате гръб,говорете ми?!
...Истерия,самота,болка!...
Мило,обичам те.....не ме ли обичаш вече?защо!какво стана,къде сгреших?!
Болка,неописуема болка...там в гърдите....сърцето разкъсано на две...
Улица.Стари есенни листа.Автобус.Пътека.Врата.Дом.Семейство...
Мамо,тате!Така ми липсвахте днес,толкова беше трудно!-Живота не винаги е Розов!Свиквай сама да се справяш!
Но аз не мога сама,помогнете ми!
Мълчание.Студ.Самота.
Прозорец.Надвиснала над него в нощта....Писък.Туп.Сняг.Кръв.
Живота напусна уморените крила....
Плач.Мъка.Тъга.Отиде си една невинна душа.Опело.Ковчег.Поп.Опечалени.
Тя лежи там бездиханна,и някак тъжно-весело бе лицето й.Последни слова отронели бледите устни "Отивам си сега,не за себе си,а за вас,живота напразно живян,без любов,без смях,без надежда.Защо ми е да съм сама сред вас?!"
А беше 1ви април,така и никой не и каза...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар