Загубих приятел,завинаги....
Исках,той просто да ме подкрепя и разбира...
Но,очевидно за него е било твърде непосилно да ме подкрепя когато не съм много happy...
А аз си мислих,че приятелите са за да са до теб и в хубавото и в лошото?!
Лоша ли съм за това,че съм прекалено пряма и казвам и изразявам това което чувствам на момента?
Дори когато съм тъжна,просто имам нужда някой да ми каже че е до мен...
Не съм искала нищо повече.
Съжалявам,че исках от теб толкова много...
обичах те,приятелю...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар