какво е да си празен

какво ли е самотата, ако не най-лошия ни враг..
да си самотен е някакво чувство?!
а какво става когато нямаш чувства?
-започваш да се задушаваш, искаш да извикаш, но нямаш причина, нищо не те боли, няма дискомфорт, няма чувства, които да те предизвикат на някакъв изблик от емоции...
това чувство на празнота е така натрапчиво. започваш да се питаш няма ли да е по-добре ако си мъртъв? защото така поне ще знаеш защо нищо не те кара да викаш, плачеш или да се смееш
поне като не мога да бъда щастлива, нека се депресирам!...не и това не мога, нямам за какво, нямам причина, а празнотата продължава да си седи, сякаш е някой паразит или черна дупка настанила се удобно в гърдите ти и изяжда всяка емоция, всеки нов трепет...
палитра - всеки цвят си е на даденото място, ясно обособен, различаващ се от всеки друг, но какво става когато се смесят, мазало от цветове... понякога имам чувството, че точно това се получава и с мен, и от получения резултат аз не намирам себе си, не знам какво изпитвам, никакви емоции не ме владеят, нямам яснота със себе си...
ако не чувстваш за какво живееш?
дори една проста емоция може да те съживи
болката по загубена любов
прегръдката от обичан човек
летен ден под сянката на безброй слънчогледи и на фона на всичко това лек ветрец, който полюшва натежалите слънчогледови глави...
радостта от нещо, което сам си сътворил - картина, снимка, сълза?
но защо, нищо не предизвиква трепет у мен?
загубвам ли човешкото у себе си или просто съм в период на себе-осъзнаване
период на търсене на това коя съм аз?
и сякаш за да ми е по-лесно да се открия, трябва да спра да чувствам за да се изчистя от престарели емоции, да разчистя нов път за нови преживявания?
като художник който разпъва ново платно за нова картина?
като поет започващ нова страница?
като новородено, тръгващо по нов път?
като имаме на предвид прераждане след смъртта, може ли човек да се прероди в съзнателния си живот, докато е още жив?
аз искам да се преродя, да започна отначало
ново начало само за мен...