и аз не знам

да си нещастен, когато щастието е готово да те прегърне
да искаш да заплачеш, а сълзите инатливо да не искат да излязат
когато идва един от най-щастливите дни в живота ти, ти се чувстваш безсилен, искаш да рухнеш под натиска на действителността
напрежението, което другите волно или не стоварват върху теб
очевидно не може поне един път да си доволен, щастлив, изпълнен с удовлетворение
любовта...спасение, може би
отчаяните ни опити да се хванем за сламката в океана са безполезни, накрая просто трябва да се научим да плуваме и да стигнем до брега със собствени усилия...
и когато останем сами, не ни остава нищо друго освен да разчитаме на себе си
а когато сме сами и нещастни, избираме света който е най-безопасен за нас, а именно нашия собствен, който сме градили с години, в знак на самозащита
да опазиш себе си, е от първостепенно значение...
самотата,празнотата,нещастието-вечно съпътстващи ни...