tag:blogger.com,1999:blog-3058108041432027562012-01-09T21:00:05.052-08:00Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.comBlogger251100tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-89848806545746622672010-02-02T15:43:00.000-08:002010-02-02T16:14:24.807-08:00Любовта, понасяща на крилете си, нас бедните по душа хора. Обогатява ни с нейното прекрасно чувство, но и ни пречупва. Падаме от високо, неосъзнали реалността на случващото се. Претърпели емоционално поражение, продължаваме да крачим все напред. Каква е целта ни всъщност? Никой не знае с точност какво иска от живота и от себе си! Следователно не можем да знаем какво искаме от другите! Какво се случва с нас? С каква цел е цялото това пътеществие към самите себе си? Претърпяването на цялата тази метаморфоза струва ли си, ако до нас не е човека когото обичаме?! Заслужава ли си да работим толкова дълго и усилено над себе си, ако човека когото обичаме се отдалечава от нас и ние го губим, на негово място без съмнение ще има друг? Но истински ли ще обичаме него, когато сме осъзнали, че истинската любов ни е напуснала при нашето прераждане.<br />Истината е че ставаме непознати с любовта, изгубваме всякакво желание за социален контакт, затваряме се вътре в себе си, любовта към живота някак си умира. А най-лошото е че ставаме непознати с любимия човек. Раздялата е болезнена, но още по-болезнено е когато няма такава. Когато дори не си успял да кажеш сбогом, но знаеш че всеки трябва да продължи по пътя си.<br />В тези моменти на безкрайни размишления над случващото се, спомените които лъхат от снимките, музиката, местата които са свързани с любовта ти, те, повалят те.<br />Така до болка известната мисъл "Загубиш ли нещо, чак тогава осъзнаваш колко си го обичал" те преследва докато не изцеди от теб и последната капка вина за това което си причинил. Дори когато изкупиш вината си не можеш да бъдеш щастлив. Сякаш всичко губи цвета си, мириса си, вкуса си, красотата си...<br />Усещаш как се превръщаш в един самотен човечец без цел, посока, желания, мечти.<br />А любовта ти, тя ли? Тя вече е продължила отдавна живота си. Безкрайно непознато за теб същество.<br />Съдбата веднъж ни се усмихва, направи ли го веднъж трябва здраво да хванем шанса си!<br />Защото иначе ставаме малки самотни, пропиляли късмета си човечета. Които се озлобяват към себе си, света, хората, въобще всичко което ни заобикаля. Така опропастяваме себе си и живота си.<br />А даде ли ни се втори шанс, не бива да изпитваме колебание, а с усмивка да прегърнем човека когото обичаме!<br />Посветено на Р.И.К.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-8984880654574662267?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-5564008554581418182009-11-13T11:29:00.000-08:002009-11-13T11:31:27.542-08:00това е моя ден, моето число<br />и не е ясно, но някак си съм дълбоко свързана с него...предишен живот?<br />родена съм на 13ти искам да умра на 13ти<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-556400855458141818?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-9519656587197585992009-11-13T11:03:00.000-08:002009-11-13T11:16:54.742-08:00кръстосвайки улици от мисли, спомени и чувства реших да се спра тук...<br />от известно време насам съм изпаднала в една дупка наречена живот.<br />ето че завърших училище, ето че съм студентка...<br />не би ли трябвало живота да придобие една по съвършена форма?<br />не би ли трябвало точно сега да живея и да се радвам?<br />това че след 12 години в моя живот настъпват пак промени, които са били някога отдавна, ме подтиска, задушава и затваря в себе си...<br />искам да съм силна и мога, но факта че никой не се интересува от моето душевно състояние, че пак се повтаря целия кръговрат с едната разлика че вече съм голяма и разбирам нещата много по-зряло, осъзнавам че винаги съм била спасителна сламка за една душа и съм била на второ място за тази душа...предпочитам да ме бият, влачат...но да чувам думи, които по смисъл са съвсем нормални за другия човек, а аз разбирайки тяхното значение, откривам скритата истина в тях!<br />иска ми се да не бях се раждала никога<br />иска ми се да не бях спомен<br />иска ми се да не бях тяло<br />иска ми се да бях полъх<br />иска ми се да бях животно или птица<br />иска ми се да можех да съм космос<br />иска ми се да не обичам<br />иска ми се да не ме боли<br />искам да изчезна<br />не казвам всички тези неща, защото съм някакъв депресар или емо<br />не! аз съм нормален човек с развалина за душа<br />живота който съм изживяла ми е напълно достатъчен и ако можех да го подаря на някой който наистина има нужда от него, бих го направила без да се замислям...<br />не знам кой ще прочете този блог, не знам колко от хората ще разберат какво искам да кажа и колко от тях ще се замислят, но спасението което търсим не на този свят!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-951965658719758599?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-44949531186870504162009-05-19T13:46:00.000-07:002009-05-19T13:56:14.268-07:00да си нещастен, когато щастието е готово да те прегърне<br />да искаш да заплачеш, а сълзите инатливо да не искат да излязат<br />когато идва един от най-щастливите дни в живота ти, ти се чувстваш безсилен, искаш да рухнеш под натиска на действителността<br />напрежението, което другите волно или не стоварват върху теб<br />очевидно не може поне един път да си доволен, щастлив, изпълнен с удовлетворение<br />любовта...спасение, може би<br />отчаяните ни опити да се хванем за сламката в океана са безполезни, накрая просто трябва да се научим да плуваме и да стигнем до брега със собствени усилия...<br />и когато останем сами, не ни остава нищо друго освен да разчитаме на себе си<br />а когато сме сами и нещастни, избираме света който е най-безопасен за нас, а именно нашия собствен, който сме градили с години, в знак на самозащита<br />да опазиш себе си, е от първостепенно значение...<br />самотата,празнотата,нещастието-вечно съпътстващи ни...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-4494953118687050416?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-48052908151734260542009-03-05T12:09:00.000-08:002009-03-05T12:18:37.515-08:00<span style="color:#333399;">сякаш не мога да говоря<br />иска ми се да кажа на някой нещо което чувствам, да разкрия себе си<br />но самата аз се спирам<br />седя на компютъра си, слушам музика от един филм<br />и си мисля колко съм сама всъщност<br />интересното е, че сами си правим самотата, а другите нямат нищо против<br />иска ми се да мога да кажа хиляди думи само с една<br />да изплача хиляди сълзи само в една<br />и тази сълза да прочисти душата ми<br />иска ми се да можех да съм сама, затворена между четири стени само с музиката ми<br />мога да я слушам до здрач, да гледам мрачното време навън, как клоните на дърветата се поклащат в хармония с музиката<br />и сякаш някаква магия приковава погледа ми върху красотата на това което стои там отвън<br />замислям се...единствената ли съм с тези си ми мои мисли, тези които не мога да напиша или по-точно не смея да напиша...<br />спирам дъха си, но сърцето не спира, бие...не за мен, а за някой там някъде, незнайно къде...?<br />в сянка искам да се скрия, но слънцето парещо знам ще дойде и ще ме открие<br />страхливо и несигурно чакам реда си<br /><br />п.с. самотата е приятеля който не искам да изпускам</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-4805290815173426054?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-71093508312967399502009-03-01T08:51:00.000-08:002009-03-01T09:02:11.733-08:00<span style="color:#009900;">застанал си на пътя на нищото и не знаеш на къде да поемеш<br />на 18 си живота е пред теб<br />би трябвало да започнеш да се питаш някакви съществено важни въпроси<br />но ти стоиш и се чудиш кой шал да си сложа днес<br />по кой път да мина за училище<br />парите не ми стигат за храна камоли за цигари<br />чудиш се до кога ще трае шибаната криза<br />от кое да се лишиш че да можеш да купиш мартеници на приятелите си<br />....<br />какъв е смисъла на съществуването<br />само в пари ли се измерва всичко<br />!би било прекрасно ако ги нямаше парите и получавахме всичко безплатно<br />....<br />а защо всичко е сложно<br />ако можеше да се разхождаме голи с бира в ръка да бъде вечно лято<br />безгрижието да е на първо място<br />храната,секса и всички нужди на последно<br />а секса може би не, за доста хора той заема второ място,пристижното второ място<br />като се замисли човек на всякъде по всяко време само за това се говори,мисли,вижда,прави...<br />...<br />ако бяхме примати щеше всичко да е толкова просто<br />нямаше да има усложнения като пари,любов,войни,глад,мизерия<br />щяхме да си обитаваме пещери<br />само бира да имаше по айляк от това няма на къде<br />.....<br />чисто просто и лесно, нека обърнем еволюцията и ще сме по-щастливи от всякога<br /><br />make love not war</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-7109350831296739950?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-83388128993089869472009-01-25T11:02:00.000-08:002009-01-25T11:28:25.070-08:00<span style="color:#330033;">какво ли е самотата, ако не най-лошия ни враг..</span><br /><span style="color:#330033;">да си самотен е някакво чувство?!<br />а какво става когато нямаш чувства?<br />-започваш да се задушаваш, искаш да извикаш, но нямаш причина, нищо не те боли, няма дискомфорт, няма чувства, които да те предизвикат на някакъв изблик от емоции...</span><br /><span style="color:#330033;">това чувство на празнота е така натрапчиво. започваш да се питаш няма ли да е по-добре ако си мъртъв? защото така поне ще знаеш защо нищо не те кара да викаш, плачеш или да се смееш</span><br /><span style="color:#330033;">поне като не мога да бъда щастлива, нека се депресирам!...не и това не мога, нямам за какво, нямам причина, а празнотата продължава да си седи, сякаш е някой паразит или черна дупка настанила се удобно в гърдите ти и изяжда всяка емоция, всеки нов трепет...</span><br /><span style="color:#330033;">палитра - всеки цвят си е на даденото място, ясно обособен, различаващ се от всеки друг, но какво става когато се смесят, мазало от цветове... понякога имам чувството, че точно това се получава и с мен, и от получения резултат аз не намирам себе си, не знам какво изпитвам, никакви емоции не ме владеят, нямам яснота със себе си...</span><br /><span style="color:#330033;">ако не чувстваш за какво живееш?</span><br /><span style="color:#330033;">дори една проста емоция може да те съживи</span><br /><span style="color:#330033;">болката по загубена любов<br />прегръдката от обичан човек</span><br /><span style="color:#330033;">летен ден под сянката на безброй слънчогледи и на фона на всичко това лек ветрец, който полюшва натежалите слънчогледови глави...</span><br /><span style="color:#330033;">радостта от нещо, което сам си сътворил - картина, снимка, сълза?</span><br /><span style="color:#330033;">но защо, нищо не предизвиква трепет у мен?</span><br /><span style="color:#330033;">загубвам ли човешкото у себе си или просто съм в период на себе-осъзнаване</span><br /><span style="color:#330033;">период на търсене на това коя съм аз?</span><br /><span style="color:#330033;">и сякаш за да ми е по-лесно да се открия, трябва да спра да чувствам за да се изчистя от престарели емоции, да разчистя нов път за нови преживявания?</span><br /><span style="color:#330033;">като художник който разпъва ново платно за нова картина?</span><br /><span style="color:#330033;">като поет започващ нова страница?</span><br /><span style="color:#330033;">като новородено, тръгващо по нов път?</span><br /><span style="color:#330033;">като имаме на предвид прераждане след смъртта, може ли човек да се прероди в съзнателния си живот, докато е още жив?</span><br /><span style="color:#330033;">аз искам да се преродя, да започна отначало</span><br /><span style="color:#330033;">ново начало само за мен...</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-8338812899308986947?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-46316009514422885522008-12-14T13:35:00.000-08:002008-12-14T13:43:18.780-08:00<span style="color:#330033;">всички са гадни шибаняци...а аз съм била егоист?!</span><br /><span style="color:#330033;">та никой дори не ме познава,защо аз трябва да си правя труда да ги познавам?</span><br /><span style="color:#330033;">живота е гадна кучка,която не ти позволява да си нормален за дълго време.....</span><br /><span style="color:#330033;">все някога,някой като най-добрия ти приятел трябва да развали всичко към което си се придържал,стиснал зъби се молиш всичко да спре...опитваш да се държиш зад маската която носиш за да не покажеш същността си!?</span><br /><span style="color:#330033;">очевидно мисията ми е неуспешна,и ще трябва пак да съм хейтъра,който бях?!</span><br /><span style="color:#330033;">това ли е което искат всички от мен?</span><br /><span style="color:#330033;">за това ли винаги гледат да изкарат най-лошото от мен?</span><br /><span style="color:#330033;">аз просто искам да съм нормален човек!</span><br /><span style="color:#330033;">очевидно няма да съм?!</span><br /><span style="color:#330033;">откачалката се завърна дами и господа</span><br /><span style="color:#330033;">it's freak time!</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-4631600951442288552?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-28963114703759524182008-12-08T03:39:00.000-08:002008-12-08T03:44:40.672-08:00<span style="color:#000099;">Загубих приятел,завинаги....</span><br /><span style="color:#000099;">Исках,той просто да ме подкрепя и разбира...</span><br /><span style="color:#000099;">Но,очевидно за него е било твърде непосилно да ме подкрепя когато не съм много happy...</span><br /><span style="color:#000099;">А аз си мислих,че приятелите са за да са до теб и в хубавото и в лошото?!</span><br /><span style="color:#000099;">Лоша ли съм за това,че съм прекалено пряма и казвам и изразявам това което чувствам на момента?</span><br /><span style="color:#000099;">Дори когато съм тъжна,просто имам нужда някой да ми каже че е до мен...</span><br /><span style="color:#000099;">Не съм искала нищо повече.</span><br /><span style="color:#000099;">Съжалявам,че исках от теб толкова много...</span><br /><span style="color:#000099;">обичах те,приятелю...</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-2896311470375952418?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-990102514074794312008-11-27T10:34:00.000-08:002008-11-27T10:49:43.313-08:00<span style="color:#660000;">Яко е да вървиш по коридорите намръщен и да плашиш по този начин другите.Ако не те знаят кой си,поне да се респектират!Пози и пози и пози навсякъде,до шията в лайна!</span><br /><span style="color:#660000;">Лошо ми е вече да ходя на подиума всеки ден,говоря за даскало ако не се e разбрало.</span><br /><span style="color:#660000;">Писна ми от натруфените като коледни елхички-несебърски фръцли.</span><br /><span style="color:#660000;">До гуша ми дойде от грозните им парцалки.</span><br /><span style="color:#660000;">От това кви гаджета имали.</span><br /><span style="color:#660000;">В коя дискотека се натряскали до припадък.</span><br /><span style="color:#660000;">До там ли стигнахме драги читаааааааатели(имитирам бай Вучко)</span><br /><span style="color:#660000;">До там че да се гъзим яко.</span><br /><span style="color:#660000;">До там че да се продаваме за кутия цигари,нов телефон,парцалки и др.</span><br /><span style="color:#660000;">Къде ни е личността,морала,ценностите?</span><br /><span style="color:#660000;">Къде са младежите които се бунтуват срещу несгодите в държавата.</span><br /><span style="color:#660000;">До толкова ли ни е стегнат хомота,че не можем да роптаем?</span><br /><span style="color:#660000;">Да!И след 100 години пак сме роби,но този път на държавата,обшеството!</span><br /><span style="color:#660000;">И хората примирени като овцички продължават да си движат на стадо.</span><br /><span style="color:#660000;">Иначе мърморим за цените на тока,водата,храната,горивото,заплатите!</span><br /><span style="color:#660000;">Ех,мааму стара,няма седнем и да направим нещо!</span><br /><span style="color:#660000;">Само ще беекаме и пасем от лайната дето си ги серем!</span><br /><span style="color:#660000;">Красив кръговрат на живота!</span><br /><span style="color:#660000;">"Ем тай ше е.</span><br /><span style="color:#660000;">Няма се опраим и тва е положението!"</span><br /><span style="color:#660000;">Е няма се ДАМ пък,ще викам,ще драскам,ще хапя и ритам!</span><br /><span style="color:#660000;">Ама няма да остана на същото дередже!</span><br /><span style="color:#660000;">Ако има хора като мен,нека застанем рамо до рамо и да извикаме това което ни мъчи!</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-99010251407479431?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-52330792020104046312008-11-26T14:12:00.000-08:002008-11-26T14:53:09.621-08:00<span style="color:#9999ff;">Когато си сам, сякаш всичко е по-спокойно...</span><br /><span style="color:#9999ff;">Черупката,която си изграждаш сякаш може да те спаси от всичко,дори понякога от самия теб...</span><br /><span style="color:#9999ff;">В моменти като този се питам имам ли нужда от някой?</span><br /><span style="color:#9999ff;">Когато чувствам,че нямат нужда от мен,предпочитам да се оттегля в моя свят...свят в който всичко зависи само от мен.</span><br /><span style="color:#9999ff;">Музиката,рисунките ми,писането ми...всичко това толкова много пъти ме спасява от някакво по-дълбоко заравяне в мен самата...</span><br /><span style="color:#9999ff;">Искам да махна с ръка и да сложа край на всичко това което ме заобикаля...</span><br /><span style="color:#9999ff;">Sometimes i wish да започна всичко на чисто.Далеч от всичко познато.Иска ми се да дам воля на другата си страна...добрата ми страна...омръзна ми да бъда "лошата","not that cool"</span><br /><span style="color:#9999ff;">Омръзна ми от предразсъдъците на другите...всяка моя постъпка да бъде съдена,всеки път когато за малко бъда себе си....да реагират "ъ-ъ тая к'во праи?","к'ва е тая странна музика дет слуша","защо е толкова странна"....да!аз не се вписвам в живота ви,и вие не се вписвате в моя...и всичко би било много по-лесно ако ви нямаше.......</span><br /><span style="color:#9999ff;">Толкова много болка трупана в душата ми?Но всъщност това истинска болка ли е?в това измерение?в това време?ние страдаме ли?или дълбокото ни внушение ни докарва до лудост?</span><br /><span style="color:#9999ff;">Искаше ми се някой да ме разбере наистина..</span><br /><span style="color:#9999ff;">Но не и в нашето време...едва ли...не мисля че би се намерил някой,който да ме разбере истински....пък и хората сме твърде различни,ограничени,затворени в собствените си животи.</span><br /><span style="color:#9999ff;">Каква интересна мисъл ми мина през главата...хах</span><br /><span style="color:#9999ff;">Докато някой ми прочете постовете,може би аз няма да съм жива?!</span><br /><span style="color:#9999ff;">Ще съм остаряла бабичка,умряла с чаша Ягодово дайкири на някой красив плаж,видяла всичко красиво и съответно всичко грозно в живота.Изпитала радостта от постигнати мечти,преживяла болка,тъга,щастие а може би дори и истинска любов(с риск да прозвуча като всеки втори teenager).</span><br /><span style="color:#9999ff;">Истината е,че дори и сега продължавам и да се надявам на истинското и пълнo щастие!</span><br /><span style="color:#9999ff;">Вярвам,че един ден ще получа пълно удовлетворение от живота...и от себе си.</span><br /><span style="color:#9999ff;">До тогава,винаги ще намирам спасение зад компютъра в писане на постове,зад химикала в поредната драсканица,зад телефона/фотоапарата в правенето на снимки,зад писането на проза,зад музиката спасявала ме не веднъж,зад пеенето....Застанала пред слънцето и морето,вдишала промяната...с надежда за едно по-добро бъдеще...</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-5233079202010404631?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-17593157680488096112008-11-23T05:08:00.000-08:002008-11-23T05:28:51.730-08:00<span style="color:#ff9900;">Всичко е прекрасно,всичко е красиво,приятелите ми са до мен,любовта на живота ми е до мен,обичам родителите си :) </span><span style="color:#ffff33;">Слънцето грее, </span><span style="color:#009900;">цветята разцъфват,</span><span style="color:#33ccff;">небето е безоблачно,</span><span style="color:#cc6600;">хората са дружелюбни....</span><br /><span style="color:#ff6666;">Сън...сънувам...сънища...</span><br /><span style="color:#6600cc;">Събуждам се....</span><br /><span style="color:#330099;">Нещо не е наред какво става?</span><br /><span style="color:#cc33cc;">Закусвам,обличам се и излизам...</span><span style="color:#ff6600;">усмихната вървя към даскало....</span><span style="color:#993300;">Какво става?Защо всички са намръщени?</span><br /><span style="color:#660000;">Приятели?Защо ми обръщате гръб,говорете ми?!</span><br /><span style="color:#003300;">...Истерия,самота,болка!...</span><br /><span style="color:#33cc00;">Мило,обичам те.....</span><span style="color:#000099;">не ме ли обичаш вече?защо!какво стана,къде сгреших?!</span><br /><span style="color:#663366;">Болка,неописуема болка...там в гърдите....сърцето разкъсано на две...</span><br /><span style="color:#330000;">Улица.Стари есенни листа.Автобус.Пътека.Врата.Дом.Семейство...</span><br /><span style="color:#ffcc00;">Мамо,тате!Така ми липсвахте днес,толкова беше трудно!</span><span style="color:#660000;">-</span><span style="color:#cc0000;">Живота не винаги е </span><span style="color:#ff9966;">Розов!</span><span style="color:#ff0000;">Свиквай сама да се справяш!</span><br /><span style="color:#6600cc;">Но аз не мога сама,помогнете ми!</span><br /><span style="color:#000066;">Мълчание.Студ.Самота.</span><br /><span style="color:#3366ff;">Прозорец.Надвиснала над него в </span><span style="color:#000099;">нощта....Писък.</span><span style="color:#00cccc;">Туп.Сняг.</span><span style="color:#cc0000;">Кръв.</span><br /><span style="color:#003300;">Живота напусна уморените крила....</span><br /><span style="color:#3366ff;">Плач.Мъка.Тъга.Отиде си една невинна душа.Опело.Ковчег.Поп.Опечалени.</span><br /><span style="color:#333399;">Тя лежи там бездиханна,и някак тъжно-весело бе лицето й.Последни слова отронели бледите устни "Отивам си сега,не за себе си,а за вас,живота напразно живян,без любов,без смях,без надежда.Защо ми е да съм сама сред вас?!"</span><br /><span style="color:#330033;">А беше 1ви април,така и никой не и каза...</span><br /><span style="color:#003300;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-1759315768048809611?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-89769892228683540542008-11-17T12:45:00.000-08:002008-11-17T12:57:38.422-08:00<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-8976989222868354054?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-63811555448978812622008-11-17T12:10:00.000-08:002008-11-17T12:40:38.302-08:00Ето часът е 10:10pm и аз съм на компа,мисля си колко жалко е всичко,да си в състояние на безсилие и да няма на кой да кажеш,а всички "уж са ти приятели" а някак си бягат от теб...и ето отново -сам- ти се чудиш какво да правиш?!<br />хах(сега се усмихвам) мисля си колко емо-вски изглежда цялата тази ситуация!един неразбран човек(според него си),който сякаш е сам-самичък на цялата планета земя и няма кой да го подкрепи.....пфу<br />тва не съм аз,аз бях щастлива някога,можех да се усмихвам....кого ли залъгвам,правейки преглед на краткия си живот разбирам че единствения приятел който съм имала съм била сама на себе си(колко шизофренично прозвуча)<br />изключително много се радвам на хора които са позитивни,защото и аз тайничко се стремя към тяхното щастие,и сякаш от срам не си го признавам...завиждам,но благородно...животите им изглеждат толкова прости,съзнанията им са толкова необременени...<br />само аз ли го виждам така,заблуждавам ли се,или в безкрайно дългото си нещастие виждам всичко наоколо безумно щастливо,някак приповдигнато,дори нереално...и сякаш аз "горката","изстрадалата" един вид "наказана" не мога да получа това щастие...<br />къде се крие истината всъщност?сами ли си вредим,или другите ни задушават...<br />при мен е и двете.....<br />1•заблуждавам се жестоко(понякога), че само на мен не ми е идеално<br />2•задушават ме хората които ми пречат да се усмихна,сякаш правя нещо нередно и срамно...<br />задушават ме родителите ми които ми мислят само доброто,и донякъде ми налагат граници и не ми позволяват да живея...исками се да пътувам,да мога да отида по всяко време където и да било(в BG) в такива моменти ми се ще да бяха хипита :) хах,щеше да е прекрасно...родители без граници,с голямо доверие(което мисля заслужавам)<br />иска ми се и човека който така жестоко ми взе сърцето :D да беше до мен...но може би така е най-добре!живеем в свои светове и никога не ще разберем един друг...<br />душата на човек е толкова жива...<br />страда,радва се,жадува!<br />толкова човешко,щеше да е по-добре да сме роботи,прости ламаринки without feelings...<br />-колко е часа? -6:30 Маги!Слънцето току що изгря! -всичко залезе според мен,дойде края на началото!*<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-6381155544897881262?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-44935493474257631182008-11-06T13:05:00.001-08:002008-11-06T13:41:44.493-08:00разбрах,че няма смисъл да чакаш някого, да се тръшкаш и ревеш за него, а той да си няма и най-малка представа за това..........<br />писмо до теб!<br />fuck you че ме забрави<br />fuck you че не разбираш обичта ми<br />fuck you че примирено гледаш ме<br />fuck you за това че се правиш на велик<br />fuck you разбивач на мечти<br />fuck you грабителю на сънища<br />fuck you че не ти пука дали ми пука<br />fuck you че аз не съм вече в живота ти,а ти си още в моя<br />fuck you i love you, but this is the end from me to you<br /><br />не мисли,че сърцето ми е от стомана,аз просто вече не изпитвам болка..<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-4493549347425763118?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-526459174270826632008-11-06T12:51:00.000-08:002008-11-06T13:02:32.890-08:00<span style="color:#330033;">So damn SHiT!<br />ето днес си пийвахме биричка на КЕЯ(вечер е,и морето е неземно спокойно,звездите може и да не се виждаха,но погледа към небето не гаснеше, хотелите бяха угаснали,нямаше я лятната шумотевица,но вперили поглед виждахме всеки един преминаващ турист...), припомняхме си изминалото лято, изпълнено с много весели моменти! за момчетата,които ни оставиха....за момичета с които си праихме бензин и як купон, въобще за цялата компания с коита си пафкахме,пийвахме и радвахме на живота само както ние си знаем!...с теб приятелко истински се смяхме през сълзи,и през сълзи истински се смеехме!* изживявахме на ново онези весели моменти, които може би ще помним за винаги, а може би дори и не искаме да забравяме, защото точно те ни карат да се чувстваме истински и не напразно изживели дните :) ...надеждата в мене не умира, и вярвам че пак ще дойде време, в което ще правим това което истински ни радва...да живеем!</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-52645917427082663?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-24345063391505879502008-10-05T09:52:00.000-07:002008-10-05T10:09:42.955-07:00<span style="color:#330033;">от доста време не съм писала...чудя се за какво да пиша сега...<br />ами ще ви зарибявам с тъпня, после може и да ми дойде някое по велика мисъл. :D<br />слушам Lacuna Coil - Within me и ми става някакво меланхолично, навънка времето е студено точно както аз го обичам...дърветата самотно се полюшват от студения вятър. мисля си какъв късмет има човек да е на топло,облечен,нахранен и всички нужди са му задоволени и пак не е доволен! защо човешкото същество никога не е доволно? ето че е есен любимия ми сезон, а защо така ми липсва лятото, защо изпитвам неутолим глад за промяна? така жадувана промяна...къде е?<br />самота,тъга,обърканост,безразличие,меланхолия,пропадощо в черна бездна съзнание?!<br />къде отиде светлината от красотата на живота? трябва ли пак да се погребваме в себе си за да успокоим болката?</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-2434506339150587950?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-85631291672385490262008-09-14T02:20:00.000-07:002008-09-14T02:40:06.847-07:00Времето е прекрасно...студено,мрачно,навяващо тъга... след вчерашния ден още повече се пречупва всичко на което се държиш, всички чувства завърнали се с топовна сила те удрят право в сърцето и искаш да крещиш, да се мяташ като риба на сухо.... още по трудно е да не можеш да разбереш какво иска да каже човека който обичаш,намиращ се на ..километри разстояние от теб! краката ти искат да поемат на път, за да спасят една душа, едно страдащо сърце... но не знаеш вече на кой са подарени... дали още имаш ключа за тях, както те имат за теб?!.........обичам те.........да обичаш,най-прекрасното чувство, но и най-отровното, твърде късно аз вече съм отровена, и сега сърцето гърчи се в агония... сълзите в очите блестят като две звезди в мрака, и напомнят на онези топли вечери в които бяхме аз и ти, на плажа гледащи звезди... не мога да пиша повече...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-8563129167238549026?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-11577530957037692822008-09-12T11:17:00.000-07:002008-09-12T11:49:54.050-07:00<span style="color:#cc6600;">чувствали ли сте се така, сякаш не принадлежите към тази планета, цивилизация? сякаш вървейки по улиците, хората ви гледат сякаш сте някви откачалки или извънземни? чувствате ли се "But Im a creep, Im a weirdo" както е изпято в песента? чувствате ли се така сякаш никой не ви разбира? лично аз доста често съм се чувствала така, въпреки че на външен вид не изглеждам много по различно от обикновен човек... доста често съм имала сблъсък на мнения в училище( е къде другаде ако не там, децата са най-жестоки в този си период) съучениците са ме гледали странно като са разбирали каква музика слушам, но никога не съм навеждала глава, да такава съм...не го отричам пред себе си,защо да го отричам и пред другите? по същия начин се държа и за факта че не съм изцяло българка, да наполовина съм и русначе...не съм била в Русия през съзнателния си живот, но съм толкова горда с факта че съм русначе толкова колкото съм и българче...от тук мисълта ми прескочи на друга тема!да уточня не се гордея с държавата ми! а с историята която лежи на територията на Р.България, с природата, морето, културата( не етикета, щото никога не сме имали такъв, все пак "народа на Бай Ганьо" сме хах), традициите и т.н. ... винаги съм била силна личност, но продължавам да не намирам разбиране, в моя клас винаги съм била със странното мнение, мислене и виждане, да не кажа даже и грешно, защото разбираш ли стадото се води по падаря и ако има една черна овца дето не иска да върви с останалите, тя веднага бива отделяна настрана. да ви кажа и по-хубаво! предпочитам сама сред другите, отколкото една от другите или една като всички други! интересното което е, че не съм само аз! и получава се едно малко общество от неразбрани хора, и въпреки това пак не можем да се подкрепяме! човешкия индивид е голям индивидуалист хаха whatever! пак много се отплеснах! та въпроса ми беше: какво по дяволите правя тук? понякога ми се иска да не бях се раждала защото живота на тази земя е скапан, но продължавам да го живея и да се опитвам да си го направлявам! въпреки че е трудно! но много източни учения казват, че живота не трябва да е лесен...скоро( скоро, скоро преди няколко месеца :D ) четох една книга, забравих и името( срам ме е за което) та в нея новородените деца в Тибет биват потапяни в ледените води на най-високата река, и ако детето оживее то, то е годно за трудностите които живота ще му предостави! също така богатите деца биват третирани като бедни, защото пораснат ли ще имат всичко, а бедните деца като богати, защото като пораснат няма да имат тези възможности които имат богатите и т.н. от толкова писане си изгубих нишката, за това прекъсвам хах.......</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-1157753095703769282?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-81277297828940247332008-09-12T10:40:00.000-07:002008-09-12T11:15:23.567-07:00<span style="color:#ff9900;">тъй като със своята необяснима тъга за другите хора, по някакъв начин винаги успявам да ги зарибя по моята музика,аватари,настроения и т.н. (не умишлено разбира се :) ) темата е</span> <span style="color:#333399;">Creep,</span><span style="color:#ff9900;">песента, която слушам вече трети ден... When you were here before - беше много хубаво, живота имаше по ярки цветове, и сякаш всичко бе по красиво и по-приветливо за нас...Couldn't look you in the eye - така си беше, чувствах се като малко дете, и бузите зачервявах само от факта че ни се срещаха погледите...You're just like an angel - паднал от небето да ми покаже какво е да обичаш...Your skin makes me cry - всяко докосване беше въпрос: реален ли си?, и отговора беше да...You float like a feather - мдаа, в песента е в преносен смисъл, ама ти наистина си беше като перце хах...In a beautiful world - света с теб наистина беше красив, а сега е някак си по сив и неприветлив...And I wish I was special - както ти бе за мен...You're so fuckin special - за мен винаги ще си...But Im a creep,Im a weirdo.What the hell am I doing here?I dont belong here. - това е начина по който ме караш да се чувствам... До тук за него...интересното е че една песен я разглеждам от няколко ъгъла....I don't care if it hurts - толкова пъти са ме наранявали, различни хора дали ще е приятели или някой друг, че даже вече болката е някак си тъпа а не както първите пъти...I want to have control - над живота си, над емоциите си, над себе си...I want a perfect body - че кой не иска, само без да се стига до крайности...I want a perfect soul - някога, някъде имах, когато бях дете, но сега живота опорочава душите ни...I want you to notice - е тук вече съм прецакана, щото хората са много по заинтересовани от собствените си грижи и няма как някой да види какво ми е хах... еми тва е по тая тема...хах</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-8127729782894024733?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-64348252975615031472008-09-11T12:49:00.000-07:002008-09-11T13:07:53.704-07:00седя си на компютъра, до мен има филийка с лютеница и една лъжица на нея, и вместо да изям тази филийка аз я гледам, от очите ми се стичат сълзи а глада в стомаха ми изчезна безследно, но на края от инат ще изям филийката, няма да профукам хляба и лютеницата...ще попитате какъв е целия смисъл на тоя пост?еми смисъла се крие в това, че понякога човек се пречупва, срутва се като одарено стъкло насред пустиня от мъка... видяла съм малко,видяла съм много, видяла съм лесно,видяла съм трудно, видяла съм щастие,видяла съм и мъка, видяла съм любов,видяла съм и страдание и болка от раздяла, видяла съм приятели,видяла съм и предатели?...и пак ще попитате какво ни приказва това момиче....ами аз не съм ви бутнала в ръцете този блог,сами си преценихте какви bullshit ще четете тук! не съм последователна в мислите си,използвам блога като сламка за удавник,това ми е кошчето за душевни отпадъци...единственото спасение за обърканите ми мисли...тези от вас които продължат да ми четат постовете,предупредени сте че обичам да пиша за себе си,за моите АЗ-ове,e ще има и пъти в които ще пиша и за обикалящото ме, ама има време ;)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-6434825297561503147?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-66071012936530191992008-09-11T11:50:00.000-07:002008-09-11T12:24:55.787-07:00...да ме посети майката муза...това ми е първия пост в този блог, другите са копнати от друг мой блог. от няколко дена ме е налегнала меланхолията за това ще ви зарибявам малко с депресарски истории... седя си удобно на неудобния ми стол(много ми е яко) единия телефон пак настойчиво ми напомня че батерията му пада, ама разбираш ли няма да го заредя щото зарядното ми е преебано и се мъча 100 часа над него докато получа желания ефект. слушам си спокойно Radiohead - Creep и си мисля за това, което сънувах...да,трудничко си е да забравиш някого, още повече ако си го обичал...ама кой го ебе какво вълнува съзнанието и душата ми, по-важно е още колко дълго ще живеем аджаба? щото тея учени твърдо са решили да ни ебат мамата... не стига че си се сдухвам от моите си глупости, ами ся се сдухах и от тая тъпня покрай този проект, чието дълго име така и не положих труда да запомня. е за тва реших повече НОВИНИ да не гледам...ем така си е, пускаш ги НОВИНАРИТЕ и те ти казват : водата поскъпна; тока също; не се притеснявайте и тази година ще спите на студено,топлофикация пак ще се гаврят с вас, да и хляба,олиото,кашкавала също влязаха в надпревара с високи цени... еби му мамата и държава и новини вече не новинари ами ДЕПРЕСАРИ ще им викам, щото само депресират средностатистическия и под средно. гражданин!<br />навън отново настъпва есен, дори и листата по дърветата пожълтяват, красота....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-6607101293653019199?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-82366631483124571982008-09-11T11:36:00.001-07:002008-09-11T11:36:29.691-07:00всичко е някак безнадеждно загубено, потънало в прах от самота...и сякаш не е достатъчно, че сам се измъчваш ами и останалите спомагат за това волно или не...в съзнанието ти препускат хиляди объркани мисли, коя от коя по-безсмислена, главата ти ще се пръсне...сълзите напират отчаяно да потекат, но инатливо отказваш да се поддадеш на емоции...задаваш си въпрос след въпрос, с всеки следващ отговорите все по-измъчено се показват по безкрайната пътека на Живота...обърканост,самота,тъга,безнадеждност?!отрупват душата и съзнанието ти?...всеки миг ти се струва безкрайна агония, искаш да сложиш край като изкрещиш, но знаеш че няма смисъл, защото никой не ще те чуе! искаш да затръшкаш тялото си в истерия, но какво ще постигнеш? всеки предмет пред погледа ти е заплашен да пострада, но отместваш поглед и се съсредоточаваш в нищото, гледаш празно и дишаш ускорено сякаш си бягал цял живот...успокояваш се, пускаш си нещо, дори не го слушаш, просто колкото да е там и да се отвличаш малко по-малко от различните мисли които препускат в главата ти...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-8236663148312457198?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-45679430323645589692008-09-11T11:34:00.000-07:002008-09-11T11:35:18.408-07:00има ли приятелство? въпроса който винаги ще ме вълнува!? защо сме най-много наранявани от хората, които наричаме свои приятели? защо даваме всичко за тях, а пак се чувстваме сами? нали уж приятелите са тези с които живота ти трябва да изглежда по-поносим, по-красив, по-разнообразен и щастлив?! къде се крие грешката, в другите или в нас самите? какво ни пречи да проумеем къде се крие истината? или тя е до толкова скрита че цял живот не ще ни стигне за разкриването й?<br />подадох ти ръка защото те обичам, държа на теб! забрави ли онези слънчеви дни, когато деца бяхме аз и ти!?с ожулените колене, развлечените дрехи, бягахме за ръце! криехме се от опасни дракони, спасявахме принцеси, сражавахме се храбро! приказка безкрай беше живота ни тогава, прекъсвана от вика на майките ни за поредното прибиране в къщи, а на сутринта пак потъвахме в магията на детските мечти :) в света на цветна магия живяхме!<br />дойде ден и втори,сега в сивота тъне всичко. депресии,самота гонят ни от всички страни? а не може ли да бъдем безкрай щастливи напук на всичко и всички! да се радваме на живота в пълната му красота и цвят! :)<br />ето училищния звънец ще ни извика за последно в училището старо,където спомени щастливо крещят в съзнанието ни, като звънлив детски смях :) и край, напускаме училище, поемаме по пътя си, влизаме в сивата вихрушка наречена Живот : / , но живота сами си чертаем, и зависи единствено от нас какъв ще бъде той :)<br />не посвещавам на никой написаното, просто седнах да пиша по темата, и аз не знам защо :)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-4567943032364558969?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-305810804143202756.post-55965085461840504452008-09-11T11:27:00.000-07:002008-09-11T11:30:55.962-07:00вчера(04.05.2008) един човек(1) каза на друг човек(2) : "ае човек ти...." , а човек(2) каза : "аз не съм човек, аз съм животноо, всички сме животни". и така е мама му стара, напиваме се казваме "мане как са натрясках кат животноо", "наядох се като животно", "гладен съм като животно", "баси и животното си" и т.н. Тва ли е фактически тъжната истина, до там ли стигнахме че да не сме хора ами животни, тогава не заслужаваме да се наричаме ЧОВЕЦИ, превърнали сме се в ходещи на два крака животни - без чувства, без нужди от друго същество. единственото което ни трябва е : храна,вода,подслон и задоволяване на сексуалния нагон!<br />къде отидоха личностите, стойностните хора, борещите се за някаква кауза?!къде отиде любовта и състраданието, къде са добротата милосърдието? може ли да сме толкова безчувствени към самите себе си?<br />вчера човек(1) се беше напил до невъзможност на контролиране на крака, ръце, глава, очи, съзнание...аз бях до него 4 часа може и повече не знам, неотлъчно. притеснявах се за него, държах го, успокоявах го, успокоявах и помагах на човек(3) а хората или може би животните стояха и гледаха като лешояди на умиращо добиче, предлагаха лицемерно помощ, но всъщност искаха да гледат още от цирка който се разиграваше! доставяше им някакво извратено удоволствие да наблюдават как друг се мъчи...<br />на къде отива този свят? на къде е тръгнала цивилизацията? какво изобщо си въобразяваме че ще постигнем за в бъдеще? заслужаваме ли даденото от предците ни?<br />голяма кочина това ще е света! цивилизацията ще се раздели на стада и глутници и ще си "пасем" кротко от "лайната" които оставихме след себе си! интересното е че нищо не си въобразяваме, просто сме си вдигнали носа прекалено високо и не виждаме шибаната реалност в пълната и колоритност, и не ни ебе кво ще стане утре или след 5,10,20 години... незаслужено лакомеем над завещаното ни от човеците на изминали епохи, радваме се на вече готовото и не ни интересува как, защо и кога?!<br />истината-реалността са дълбоко болезнени, но се надявам да има повече хора които да я виждат, да не си затварят очите за нея!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/305810804143202756-5596508546184050445?l=nerazbrabilude.blogspot.com' alt='' /></div>Maggiehttp://www.blogger.com/profile/05182019131857265775noreply@blogger.com0