twilight

сякаш не мога да говоря
иска ми се да кажа на някой нещо което чувствам, да разкрия себе си
но самата аз се спирам
седя на компютъра си, слушам музика от един филм
и си мисля колко съм сама всъщност
интересното е, че сами си правим самотата, а другите нямат нищо против
иска ми се да мога да кажа хиляди думи само с една
да изплача хиляди сълзи само в една
и тази сълза да прочисти душата ми
иска ми се да можех да съм сама, затворена между четири стени само с музиката ми
мога да я слушам до здрач, да гледам мрачното време навън, как клоните на дърветата се поклащат в хармония с музиката
и сякаш някаква магия приковава погледа ми върху красотата на това което стои там отвън
замислям се...единствената ли съм с тези си ми мои мисли, тези които не мога да напиша или по-точно не смея да напиша...
спирам дъха си, но сърцето не спира, бие...не за мен, а за някой там някъде, незнайно къде...?
в сянка искам да се скрия, но слънцето парещо знам ще дойде и ще ме открие
страхливо и несигурно чакам реда си

п.с. самотата е приятеля който не искам да изпускам