четвъртък, 11 септември 2008 г.

Ае нещо такова, ама не знам точно какво?!

вчера(04.05.2008) един човек(1) каза на друг човек(2) : "ае човек ти...." , а човек(2) каза : "аз не съм човек, аз съм животноо, всички сме животни". и така е мама му стара, напиваме се казваме "мане как са натрясках кат животноо", "наядох се като животно", "гладен съм като животно", "баси и животното си" и т.н. Тва ли е фактически тъжната истина, до там ли стигнахме че да не сме хора ами животни, тогава не заслужаваме да се наричаме ЧОВЕЦИ, превърнали сме се в ходещи на два крака животни - без чувства, без нужди от друго същество. единственото което ни трябва е : храна,вода,подслон и задоволяване на сексуалния нагон!
къде отидоха личностите, стойностните хора, борещите се за някаква кауза?!къде отиде любовта и състраданието, къде са добротата милосърдието? може ли да сме толкова безчувствени към самите себе си?
вчера човек(1) се беше напил до невъзможност на контролиране на крака, ръце, глава, очи, съзнание...аз бях до него 4 часа може и повече не знам, неотлъчно. притеснявах се за него, държах го, успокоявах го, успокоявах и помагах на човек(3) а хората или може би животните стояха и гледаха като лешояди на умиращо добиче, предлагаха лицемерно помощ, но всъщност искаха да гледат още от цирка който се разиграваше! доставяше им някакво извратено удоволствие да наблюдават как друг се мъчи...
на къде отива този свят? на къде е тръгнала цивилизацията? какво изобщо си въобразяваме че ще постигнем за в бъдеще? заслужаваме ли даденото от предците ни?
голяма кочина това ще е света! цивилизацията ще се раздели на стада и глутници и ще си "пасем" кротко от "лайната" които оставихме след себе си! интересното е че нищо не си въобразяваме, просто сме си вдигнали носа прекалено високо и не виждаме шибаната реалност в пълната и колоритност, и не ни ебе кво ще стане утре или след 5,10,20 години... незаслужено лакомеем над завещаното ни от човеците на изминали епохи, радваме се на вече готовото и не ни интересува как, защо и кога?!
истината-реалността са дълбоко болезнени, но се надявам да има повече хора които да я виждат, да не си затварят очите за нея!

Няма коментари: