има ли приятелство?

има ли приятелство? въпроса който винаги ще ме вълнува!? защо сме най-много наранявани от хората, които наричаме свои приятели? защо даваме всичко за тях, а пак се чувстваме сами? нали уж приятелите са тези с които живота ти трябва да изглежда по-поносим, по-красив, по-разнообразен и щастлив?! къде се крие грешката, в другите или в нас самите? какво ни пречи да проумеем къде се крие истината? или тя е до толкова скрита че цял живот не ще ни стигне за разкриването й?
подадох ти ръка защото те обичам, държа на теб! забрави ли онези слънчеви дни, когато деца бяхме аз и ти!?с ожулените колене, развлечените дрехи, бягахме за ръце! криехме се от опасни дракони, спасявахме принцеси, сражавахме се храбро! приказка безкрай беше живота ни тогава, прекъсвана от вика на майките ни за поредното прибиране в къщи, а на сутринта пак потъвахме в магията на детските мечти :) в света на цветна магия живяхме!
дойде ден и втори,сега в сивота тъне всичко. депресии,самота гонят ни от всички страни? а не може ли да бъдем безкрай щастливи напук на всичко и всички! да се радваме на живота в пълната му красота и цвят! :)
ето училищния звънец ще ни извика за последно в училището старо,където спомени щастливо крещят в съзнанието ни, като звънлив детски смях :) и край, напускаме училище, поемаме по пътя си, влизаме в сивата вихрушка наречена Живот : / , но живота сами си чертаем, и зависи единствено от нас какъв ще бъде той :)
не посвещавам на никой написаното, просто седнах да пиша по темата, и аз не знам защо :)